Разказ на ужаса, декориран с пожарникарски маркуч

Често в публичното пространство ме укоряват, че съм прекалено черногледа, че ми липсва всякакъв позитивизъм, че пътят, който соча (да се гласува със зачеркнати бюлетини) е безсмислен, вреден и нихилистичен. А какво да сторя, скъпи приятели? Какво?! Политическият живот на България ни поставя в ситуация да избираме между Сцила и Харибда, между две чудовища като кръга около комунистите и техните обслужващи сателити и злокобната клика на пожарникаря Бойко Борисов. Ако заговоря против БСП, ще се стигне до заключение, че аплодирам домогването на мафията до властта. Ако пък разоблича престъпните групировки около генерала, ще ме заклеймят, че съм радетел на комунизма. Представете си, че Ева е била отвратително грозна жена, а Бог щедро рекъл на Адам: “Избирай, Адаме, всички жени са твои!” Ето до такова положение ни докараха тежненията и предпочитанията на българските избиратели, които поставят на първите две места за бъдещите избори ГЕРБ и БСП.

Отначало си мислех, че е по-добре да се примирим с генерала, отколкото да рискуваме червената клика да тържествува. Просто споделях философията за “по-малкото” пред “по-голямото” зло. В този период вярвах, че бедата с Бойко Борисов се корени само в чалгаджийството, вопиющата простотия, псевдомъжкарството, което гордо парадира и кара домакините на средна възраст да сънуват мокри сънища. Мислех си, че България ще трябва да се справя само с един шумен нарцистичен самохвалко, при който еволюцията е наблегнала не на мозъка, а на тестостерона. Надявах се, че “твърда” ръка от страна на този медиен Рамбо не ще накърни сигурността и перспективите пред България. После прогледнах и, подобно на Чарлз Чаплин, който отначало се присмивал на Хитлер, а едва по-късно прозрял страховитата му същност, вече хич не ми е смешно. Не мога да приема да мълча! Злото си е зло, дори когато е навлякло клоунски одежди. Ще ви разкажа една страховита приказка. Не откривам колелото и топлата вода. Всички факти, с които ще ви запозная, са казвани по-малко или повече ясно в различни сайтове на нета и в пресата. Някои от авторите са предпочели да останат анонимни. Не ги виня, тъй като историята наистина е път към мрака. И така, слушайте:

Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 г. в Банкя (тогава, с. Банкя). Баща му, Методи Борисов, е бил служител в ГУ на МВР, а майка му - начална учителка. Няма данни за репресии, ограничения, лошо отношение на управляващата комунистическа власт. Просто едно средно, порядъчно социалистическо семейство, въпреки твърденият от Борисов факт, че дядо му е бил сред жертвите на Народния съд. Момчето завършва гимназия в Банкя и е комсомолски секретар на училището.

През 1977 г. кандидатства във Висша специална школа на МВР, в Симеоново, факултет Държавна сигурност, но е пренасочен и приет във факултет “Противопожарна охрана”. Лично аз не съм склонна да приема твърдението му, че това пренасочване се дължало на факта, че на него гледали като на “народен враг”, заради политическото минало на дядо му. Мисля, че, ако комунистите го бяха възприемали така, той никога нямаше да бъде комсомолски секретар на училище, баща му никога нямаше да работи в системата на МВР, а Бойко нямаше и да припари до прага на школата в Симеоново. Познавам хора, които наистина са били възприемани като противници на режима, поради произхода им и знам какво беше отношението към тях. Мисля, че Борисов е бил възприеман като “наше момче”, но е показал твърде посредствени резултати на изпитите и е бил приет по специалност, към която другите кандидати са проявявали по-малко интерес. Мнението ми се корени във факта, че, видно от речите му, никога не е бил обременен с кой знае колко висок коефициент на интелигентност. В това отношение, си е един типичен български политик.

Както и да е, през 1982 г. се дипломира по специалността противопожарна техника и безопасност с чин младши лейтенант. Проявява се като активен състезател по карате. Бил е треньор на националния ни отбор.

Още едно доказателство за топло отношение с властта е, че в периода 1985-1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери към МВР. Защитил е докторска дисертация, което на времето беше доказателство за лоялност към управляващата партия, в която членува.

Свидетелство за това, че са му вярвали е командировката през 1989 г. в района на Каолиново, Дулово и Разград с курсантски взвод за охрана на селскостопански обекти, а не, както той твърди в интервю през 2001 г. “начело на батальон”.

През 1990 г. младежът отказва да подпише декларация за деполитизиране, напуска МВР и си остава член на БКП. Точно в този период започва личен бизнес в охранителната дейност.

През 1991 г. основава частна охранителна фирма, “Ипон + 1”- ООД, която осигурява охраната на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. След охраната на последния започва и неговата политическа кариера.

За периода 1990-2000 г. е съдружник с емблематични личности от престъпния свят, които, според спецслужбите, контролират наркотрафика, проституцията и редица контрабандни канали. Но, разбира се, на този период ще се спрем отделно и в детайли.

Бляскавата политическа кариера на Борисов започва през 2001 г., когато, при управлението на НДСВ, става главен секретар на МВР и получава чин “полковник”. През 2002 г. е повишен в чин “генерал- майор”, а през 2004 г. - в чин “генерал-лейтенант”. От този период огънят на политическата слава на момчето от Банкя пламва с пълна сила и на бившите му господари ще е много трудно да потушат пожара, запален от пожарникаря. Нищо лошо в това. Всеки редник носи в раницата си генералски пагони, а в България е бил коронясван свинар и поредица дебили и имбецили са поемали държавното кормило. Това у нас си е просто традиция. На Бойко не му липсва определен вид евтин и лъскав мачовски чар. С изтърканото си черно яке, с простонародната си реч и умелия стил, в който имитира енергичност, усърдие и откровеност той добива висока квота на популярност. “Бате Бойко, ти си МЪЖ!” - пищят ученичките, а “24 часа” , “Труд” и други медии се захласват да героизират момъка и да му създават образа на един съвременен Робин Худ. Не може да се отрече, че го правят добре. Докато Костов се отнасяше към медиите с хладна деловитост, Симеон - с аристократично презрение, а Сергей Станишев с досадата и грубостта на интелектуално незрял човек, Бойко Борисов умее да ги ухажва. Той изпада в умиление пред всяка камера. Обича да го снимат, да записват “бисерите му”, да държи речи и да бъде център на внимание. Най-голямата му цел в живота е славата. Доколкото аз знам, това е единственият политик, който е позирал почти гол, за да демонстрира бицепсите си. Тия наглед безобидни симптоми на медиен рицар, на герой в стил Джеймс Бонд сочат към много тревожни перспективи . Мисля, че този човек е склонен да подпише договор с дявола, да продаде идеали, близки и чувства, заради властта и славата, която тя носи. При него тия импулси са болестни и напомнят проявите на мегаломанията.

През 2005 година Борисов е все още лоялен на НДСВ и е техен водач на листа в два многомандатни избирателни района. Избран е и в двата, но се отказва в полза на работата си в МВР. Неговата заветна цел е една - да стане министър на вътрешните работи. Очевидно, за да цари мир в тройната коалиция, тези негови амбиции биват отклонени. Така през септември, 2005 г. Борисов напуска системата на МВР, а всички политици си вземат беля на главата. Те едва ли съзнават с каква гигантска амбиция си имат работа, че това е човек, който би сторил всичко, за да я удовлетвори.

През октомври, 2005 г. Борисов става кмет на София, а през март, 2006 г. основава ГЕРБ, движение, което се интересува повече да се наложи на вътрешната политическа сцена, отколкото от Европейското развитие на България. На 03.12. движението става партия, като Цветан Цветанов е кукла и фигурант, а истински командос е неформалният лидер, Бойко Борисов. На местните избори генералът е заявявал, че местните организации на ГЕРБ само ще издигат кандидатите, но той и единствено той ще ги утвърждава. “Партията това съм аз!” - такава е идеологията на бившия пожарникар, който сега е най-популярният политик в страната, според последните социологически проучвания.

Нека сега се върнем към оня тъмен период, когато Борисов се е занимавал с частен бизнес, периодът, който е причина да ме побиват тръпки само при мисълта, че този човек може да оглави изпълнителната власт на България.

През тия години той има дялово участие в следните тринадесет фирми:

“Ипон-1”-ООД, регистрирана на 13.09.1991 г. на адрес: София, “Раковски” 209. В нея е съдружник с баща си, с ЖИВКО ДЕЛЧЕВ и ПАВЕЛ АЛЕКСИЕВ;

“Ипон-2”-ООД - регистрирана на същия адрес през 1992 г. със съсобственик ЦВЕТЕЛИНА БОРИСЛАВОВА;

“Ипон - Агенция за сигурност и охрана”-ООД - регистрирана през април, 1998 г. със съдружници ВЛАДИМИР ПЕТЕВ и ВАСИЛ КАЛУГЕРОВ. Изпълнителен директор е МЛАДЕН ГЕОРГИЕВ. Тук Борисов участва чрез друга своя фирма, “ Биум - 99”-ЕООД;

“Интербулпред” - АД, регистрирана през есента на 1997 г. с уставен капитал един милион лв. В Съвета на директорите влизат: ЕВСТАТИ ГЮРОВ, ЧАВДАР ЧЕРНЕВ, РУМЕН НИКОЛОВ и ВЛАДИМИР ПЕТЕВ;

“Тео Интернационал”- АД - Бургас. Регистрирана е през 1996 г. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите, заедно с РУМЕН НИКОЛОВ - ПАШАТА. Впоследствие са заменени с ИВО КАМЕНОВ ГЕОРГИЕВ и НЕДЯЛКО КИРЕЗИЕВ.

Това е единствената фирма на генерала, чийто бизнес открито завонява през периода 1994-1997г. Уличена е в производство на фалшиви цигари “Марлборо” и “Мелник” във фабриката в Крайморие .

Борисов се оттегля на 24.06.1996 г. след скандал и бягство на третия собственик, Емил Райков. Аферата е разкрита на 25.03.1995 г., но делото е потулено и фабриката работи още две години. Румен Николов, “Пашата” и Бойко Борисов не са разпитвани изобщо. По това време директор на РПУ е Георги Пенев, който през 2001 година става регионален изпълнителен директор на охранителната фирма на Борисов;

“Джи енд Би Травъл къмпани” - регистрирана е през есента на 1994 г. Свързана е със СИК. Съдружници са Борисов, “София Делта”- ООД и др. През април, 1996 г. фирмата е одобрена за купувач на 55% от акциите на грандхотел “София” за 8,5 млн. долара. Сделката се проваля, поради неплащане на първата вноска;

“Прахайм”- ООД - Червен бряг - учредена през 1996 г. Дейността й е производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници са Борисов, Цв. Бориславова и “Прайм инвестмънт тръст”. Последният е един от основните акционери и учредители на ТС Банк ;

“Будоинвест” - ООД. Съдружници в нея са Румен Цветков, АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ. Фирмата съществува до август, 1998 г.;

“Би енд Пи комерс” - ООД - регистрирана е през май, 2001 г. Съсобственици в нея са Б. Борисов и Пламен Петров;

“Цебра” - ООД - регистрирана е през 1994 г. Съдружници на Борисов са Цветелина Бориславова и Живко Делчев;

“Ти Би Ай-97” - Съдружници са Б. Борисов и Тодор Толев;

“Сириус-2”-ООД - регистрирана е през 1992 г. със съдружници Б. Борисов и Цв. Бориславова;

“Химтекс”-АД. В Съвета на директорите са Б. Борисов, Цв. Бориславова и Мирослав Дерменджиев. Борисов е съдружник до 1997 г. Впоследствие, на негово място в съвета на директорите влиза майката на Цветелина, родена през 1929 г. (68 годишна).

Е, и какво? Биха ме попитали някои от вас. Законът не забранява нито да регистрираш множество фирми, нито да бъдеш богат. Разбира се, че е така. Съществува, обаче, дребният въпрос кой стои зад тия дружества и що за хора са съдружниците на Борисов.

Нека се захванем с този въпрос, за да изясня позицията си:

Нека започнем анализа с Цветелина Бориславова:

Това е жената, с която Борисов, според формулата на римското право споделя трапеза и легло.

Цветелина е родена, за разлика от Бойко, както се изразяват англичаните, със сребърна лъжица в устата. Баща й, Борислав Карагьозов, е бил технически и материално отговорно лице в поредица български посолства (в САЩ, Индонезия, Румъния). Девойката завършва английска и испанска филология, а впоследствие, Международни икономически отношения в УНСС. Известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество, “Инко”. Впоследствие, през 1989 г. напуска последната си държавна “служба” и се заема с частен бизнес. Участва в девет фирми, от които особено интересна е офшорната компания “Трол”, регистрирана в Лихтенщайн, като е управител на търговското й представителство в България, регистрирано на адреса на “Ипон”.

Председател е на две фондации, а от октомври, 2001 г. е председател на надзорния съвет на “Сибанк”.

Нека видим кои са най-близките партньори на Борисов в бизнеса, които за улеснение на читателите съм изписала с главни букви при описание на фирмите на генерала:

Павел Алексиев е известен с това, че някои от фирмите му са в списъка на кредитните милионери. Близък е до фондация “Отворено общество”. Бил е собственик на “Солекс” в с. Петърч - един от най- крупните длъжници на Българска земеделска каса.

Владимир Петев е бивш служител на СГУ-ДС.

Младен Георгиев - съдружник в охранителната фирма на Борисов е бивш служител в сектор “Вътрешен тероризъм” на СЦБОП и е известен с връзките си в силови и престъпни групировки. През лятото на 2001 г. отговаря пряко за охраната на съпругата на Сакскобургготски, доня Маргарита.

Иво Каменов е един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ, варненска групировка с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. През 1996 г.влиза в престрелка с хора на бившите барети, като деловият конфликт е за подялба на контрола над проститутките в Златни пясъци. Сега е собственик на телевизия МСАТ.

Евстати Гюров след 1982 г. е работил по линията на ДС в V РПУ и четвърто управление на ДС (икономическо направление), София. Известен е с връзките си с чеченски групировки.

Румен Николов (Пашата) е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма. Той е един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник е във фирми на “СИК” и “Спартак”.

Живко Делчев контролира ТС Банк, “банката на мутрите”. През тази банка преминават парите, натрупани с рекет и друга престъпна дейност и се участва в приватизацията, тъй като не се контролира произхода на парите, получени като кредит. Рефинансирана е чрез сума в размер на 5500000000 лева от ДСК и е цъфтяла на гърба на клетите български спестители.

Румен Цветков е известен в силовите структури и до средата на 90-те години контролира “Реал” - фирма на “Мултигруп”.

Алексей Петров е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма. Заподозрян е за участие в наркотрафик.

Това е положението, като за краткост спестих още някои връзки с подобни личности. Ако генералът - пожарникар се беше задоволил да пере парите, придобити по съмнителен начин и да облагородява чрез богатството следващото си поколение, не бих си дала труда да ви досаждам с този отчет. В крайна сметка, тук е не само Абсурдистан, а и Мутристан и май отдавна сме се примирили и уморили да се борим с мафията. Та Борисов би могъл да си изживее живота тихо, кротко и сладко с натрупаните пари. Такива като него не сънуват кошмари, нито ги терзаят спазми на болната съвест. Да, но не се задоволи с това, защото страда от мания за величие. Докато е бил главен секретар на МВР през периода 2001-2005 година, в авторитетното списание “Конгрешънъл куотърли” Джеф Стайн е написал за него на 02.03.2007 г. : “Борисов е използвал своя пост, за да помогне на престъпните си връзки да унищожат конкуренцията си в подземния свят… От назначението му като секретар на МВР през 2001 г. има голям брой убийства на личности, свързани с криминални групировки в България. Нито едно от тях не е разрешено…”

Кажете ми, какъв е този политик, заради когото за родината му е казано: “Докато другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава?

Мисля, че, ако Борисов има капчица съвест, ще се отдръпне от светлините на сцената, ще подтисне жаждата си за слава и власт и ще се задоволи да не свири първа цигулка. Миналото му е твърде тъмно. Жал ми е за оня българин в Чикаго, който е казал, че Бойко Борисов е последната надежда на България. България, изглежда, е останала без надежда. Народът ни симпатизира най-силно на човек, замесен до ушите в престъпния свят, а на второ място на посткомунистическите креатури, които ограбиха държавата и за които източването на милиарди са “глупости” и дребна работа. Трябва ли да избираме между един и друг мафиот?

Господин Борисов, ако информацията ми е погрешна, опровергайте ме и официално, пред медиите ще Ви се извиня. Не забравяйте, обаче, че Търговският регистър е публичен и всеки може да провери верността на твърденията ми. Ако казаното отговаря на фактите, постъпете доблестно и се откажете от главната роля! Ако вие сте премиер, България ще стане заложник на вътрешните борби между групировките. Дори и искрено да го искате, можете ли да се отървете с лекота от старите си ортаци? Не допускайте Родината да плаща за греховете на вашето минало! Нали сам виждате, че, доброволно или не, то е и ваше настояще? Какво Ви принуждава иначе да правите мили очи на агент Гоце? Какво Ви накара, въпреки амбициите си, да се откажете от президентската надпревара и да подвиете опашка пред Първанов? Редно ли е да останете в политиката, когато сте дирижиран от дългата ръка на старите си господари? Застанете зад някой неопетнен и достоен политик от дясното пространство и го подкрепете безапелационно! Тогава натрупаното зло и натрупаната вина ще бъдат забравени. Помислете за страната си, която е в гибелна опасност!

Паула Лайт - http://bg.netlog.com/paula_light

П Ъ Т И Щ А

 
Скоро по книжарниците ще излезе новата книга "Пътища" на Димитра Г. и Паула Лайт.  http://www.dallas.b-c.bg

АНОТАЦИЯ

Това е разказ за пътищата на една смела жена от черното зло на комунистическа България, през кървавата мелница на емигрантската участ, до висините на икономическия, културен и политически елит на САЩ. От репресиите, тормоза, униженията и сивия труд до познанството с множество интересни личности, включително писателят Труман Капоти, който ако не беше покосен от тежката болест и смъртта щеше да разкаже тази необикновена история, вместо мен.

Паула Верити Лайт.

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Синът Божи понесе страданието на мъченическата смърт, на разпятието и мрака, за да измие с кръвта си нашите грехове и да освети пътя към нашето спасение.

Преди неделята е бил петъкът. Денят, когато на оня мрачен хълм, на Голгота, Той е умрял сред безумните крясъци на озлобената тълпа: „Разпни го!”

Може би, мислите, че тия викове са надавали някакви чудовищни варвари, някакви зверове, неразбираеми за съвременната ни епоха? Грешите! В ония страшни дни, пътят към Разпятието е бил трасиран от хора като нас.

Не ви ли напомня първосвещеникът Кайафа за съдия, манипулиран от безскрупулни търговци, живели тогава? Нима демагогският жест, с който Пилат Понтийски си измива ръцете и въпросът му „какво е истина” не ви приличат на продажните слугуващи журналисти днес? С какво лукавите фарисеи се различават от лукавите наши политици? Не прилича ли римският войник, забил копието си в изтерзаното тяло на кръста, на оня изрод, отрязал крачетата на кучето Мими?

Да, в оня злокобен ден Иисус е умрял сред безразличието, интересчийството и злобата на хора като нас. Нои е имал величието и силата да им прости и да каже: „Господи, прости им! Те не знаят какво вършат.”

Христос е измил с кръвта си черното зло, бликащо от човешките души и ни е обещал смисъл, надежда и спасение.

Без пазарлъци и условия, без гняв и презрение. Само с един завет: да се обичаме.

Защото само единението и любовта са способни да се възправят срещу мрака на злото. Ако в душите ни има обич, толерантност и прошка, ще бликне светлината на Възкресението. Ще възкръснат надеждата, вярата в доброто, Отечеството ни, човещината ни.

Нека вярваме в себе си и в Доброто, приятели!

Паула Лайт

http://bg.netlog.com/paula_light

СЛОВОТО (Долу цензурата!)

В началото на времето и пространството, преди материалната вселена да разцъфне като цвете, преди от хаоса и мрака да се зароди светлината и хармонията на битието, господар на всичко било мълчанието। В “Битие”/1:1/ е речено: “В началото бе Словото”… Думите са извор на живот, на творчество, на съзидателна сила। Те са божествени। Чрез тях блика светлината на божествената истина। Като техен антипод, мълчанието е свързано с мрака, студа, смъртта।
Праведното слово е велика сила. То кърми сърцата и умовете. То зарежда пулсиращата душа на живота. Всеки творец, всеки, чието оръжие са думите, следва стъпките на нашия Създател. Обмяната на мисли, идеи, знания и вдъхновение чрез писаното и неписано слово ни превръща в хора, в мислещи създания. Когато в средновековните ръкописи става дума за животните, се използва израза “безсловесни твари”. Словото е израз на нашата човечност, на това, че от цялото творение на живота ние сме венецът, съществата, най-близо до Бог.
Нека проникнем зад символите и образите, по-близо до сърцевината на Библейските истини.
В Райската градина, Адам и Ева не познават срама от голотата, труда, болката, зачатието и раждането. Те са невинни, защото са невежи. Нима смятате, че Бог случайно е поставил дървото с ябълката на познанието на видно място? Дали първите човешки деца биха забелязали един-единствен плод сред изобилието, ако Създателят не беше пожелал това? Забраната е тест за еволюционното израстване на човека. Животните са покорни, а мислещите същества - любознателни, самостоятелни, дръзки. Когато пожелал да вкуси от забранения плод, човекът успешно издържал теста. Така в инертната животинска материя пламнала искрата на Божественото и творческо начало. Не гневен Бог прогонил първите хора от Рая, а натъжен, но горд Баща им дал благословията си да творят и, ако могат, да станат богоподобни. А преди съзиданието да стане прекрасно, винаги има студ, мрак, труд и болка. Така се ражда новото начало и се постига правото да бъдеш свободен. Подобно на своя Създател, Адам и Ева, изпратени да сътворят свой собствен Рай, са черпили вдъхновение от Словото, от размяната на мисли, облечени в думи, от песента. И Божественото начало у човека би ни възвисявало все повече и повече, ако не беше случилото се при градежа на кулата във Вавилон.
Библията не бива да се възприема буквално, като наивна детска приказка. Тя е код, зад който се крият дълбоки и значителни духовни истини.
Нима наистина възприемате сериозно представата, че хората някога запретнали ръкави и решили, с камъни и зидария, да издигнат кула до самото небе? Ето такова буквално възприемане на библейския текст дава основание на плиткоумните атеисти да твърдят, че Свещената книга е суеверна детинска глупост.
Всъщност, Вавилонската кула символизира възвисяването и развитието на човешкия дух, неговото издигане до Божествената мъдрост и светлина. Кое е правело възможно човекът да разпери криле в светъл и дързък полет? Словото! Обмяната на мисли, знания и откровения. Духовното разбирателство на човеците и осъзнаването им, че са едно общо, задружно, любящо семейство.
Кулата на духа рухва, когато рухва това разбиране. Говоренето на различни езици означава не едни да говорят български, други - турски, трети - английски, а четвърти - руски. Не, това е символ на загубата на силата на Словото. Сред хората свиват гнезда лицемерието, страха, фалшивите думи, лъжата, бягството от сърдечното откровение и възвишеният човешки дух рухва в развалини.
Свободното, хармонично и честно човешко общуване е сила, сила, която може да ни издигне до самите небеса.
Тази магическа, неповторима, велика сила на думите е намерила израз и в тайнствата на учението Кабала. Гебура, един от Божествените аспекти (сефирот) е израз на активната справедливост и строгостта. Това е ферментът, който ни тласка да унищожаваме злото, да рушим онова, което пречи на обновлението и светлината. Гебура зове да изпепелим старите, прогнили дървета, за да могат да израстнат младите фиданки; да разчистим развалините, за да съградим новото. Кабала говори за най-могъщото мистично оръжие и го зове “мечът на Гебура”. Мечът на Гебура, всъщност, е справедливото слово.
Мистичната и свещена чаша на Граал не е материален съд, изкован от скъпоценни метали, в който са излели от Христовата кръв, както твърди легендата. Тя е символ на Словото на Сина Божи, на притчите за братство, любов и светлина, с които Той е вдъхновявал рибари, митари и блудници преди повече от 2000 години. Словото е квитесценцията на Божественото начало у Него.
Словото! Без този израз на сияйната божественост и на събудилата се човечност ние бързо бихме деградирали и западнали до животинско тъпоумие и поквара. Общуването чрез думи, свещеният и волен обмен на истини, писани и изречени, е другата дума за цивилизация.
Затова, още от зората на времето, егоцентриците и тираните, ония, които желаят Светлината да угасне, за да не осветява тъмните им дела и словото да замлъкне, за да не разобличава злото, което творят, мразят и преследват свободната човешка реч.
В Древния Изток, когато вземали роби, отрязвали едновременно гениталиите и езиците им. Така желаели да унищожат онова, което ги прави мъже и онова, което ги превръща в човеци.
Светата Инквизиция изгаряла на клада истините, облечени в думи, защото Църквата предпочитала да си има работа със стадо, а не с мислещи човешки същества.
Векове и векове властници и диктаторски режими заключвали в килии, пронизвали, разстрелвали и смазвали словото, защото са се плашили от правдата. На крилете на изразените с думи истини идвала свободата, а свободните същества не могат да търпят нито лъжата, нито насилието.
Неслучайно в Хартата за правата на човека и в Конституциите на всички цивилизовани държави свободата на словото заема толкова значимо място.
Нека за миг влезем в тунела на времето и се върнем в недалечното свое минало. Живяхме при един странен и перверзен обществен строй, за който някои старци все още въздишат, сякаш е бил изгубеният Рай. Носталгията по социализма напомня силно носталгията на порастнали и разумни човешки същества по детството.
Бяхме голи, но не съзнавахме това. Третираха ни точно като деца - да бъдем нахранени, с каквото господарите решат, да бъдем събрани в едно хомогенно, кротко и послушно овче стадо.
Такъв живот напомня мрака на утробата - безмълвен, пасивен и, затова, много удобен. Не познавахме истинската болка, но и радостта от истинското творчество. Не се налагаше да вземаме решения, да се борим, да се лутаме. Гледахме с тъпо учудване как други, които се мислеха за богове, се тъпчеха до насита със забранения плод. Нас учеха, че този плод е загнил, отровен и горчив.
Кротките и пасивни хора послушно скандираха: “Долу ябълката!”, а такива като мен често сънуваха, че вкусват от нея и копнееха за нея.
В оня стерилен, безпросветен и безмислен псевдорай, където вървяхме под строй и не познавахме срама, словото бе дезинфекцирано, подкастрено, цензурирано и потъпкано. Помните ли идиотските лозунги и готовите, безмислени фрази, скандирани като мантри? А член 106 от Наказателния кодекс, който туряше пранги на езиците ни? Аз няма да ги забравя! И няма да въздишам по безмълвното и апатично животинско щастие, защото искам да бъда човек и творец. Колкото и да боли!
Днес, озовали се в големия, ветровит свят на относителната свобода, често се усещаме смазани, осакатени, неадекватни. Просто не сме научени да бъдем самостоятелни, инициативни, свободни. А и детронираните червени богове набързо се гушнаха в нечестив акт със Златния телец и се трансформираха в глутница на нехуманния вълчи капитализъм. Оказа се, че словото може да бъде убивано не само с куршуми, заключвано не само с решетки и окови. То може да бъде скопено и укротено и с камшика на бедността и глада.
Хората, говорещи нелицеприятни истини, се оказват неудобни, а оттам, много бързо стават безработни и гладни.
Поетите зъзнат и ядат чер хляб, а чалга простащината се перчи с цици от силикон, златни ланци и чер хайвер.
Неотдавна, млада жена ми сподели, че я изгонили от работа, защото, според шефа си, прекалено често четяла Кодекса на труда.
Нужно е стадо, не човеци. Просветените - в ъгъла! Бавно и упорито, управляващата с нови методи стара върхушка си отглежда бъдещите роби. Високи такси за образование… Луди ли сте да си харчите парите за “глупости”?! Дайте ги за ракия, сланина и концерт на Ивана. Купонясвай, народе! Хич да не ти пука! Трябваш им точно такъв - неграмотен, заблуден, щракащ с пръсти под звуците на поредния чалга химн. Нужна ти била духовна храна? Капризи! Какъв ти е проблемът? Гледай ТВ! Българските книги били облагани с ДДС… За какво са ти книги? Щрак копчето и, без всякакъв зор ще си гледаш кефа. “Дързост и красота”, “Господарката на Троя”, “Перла” - сапунени наслади! Ако пък се правите на много отворени, ако твърдите, че имате мозъци, гледайте шото на Слави Трифонов, Азис, Милен Цветков. Те ще ви кажат всичко, което ви се полага да знаете и ще мислят вместо вас! На властниците хич не им трябват мислещи овце! Такива хибриди трудно ще се доят! Ако пък сте чак такива супер интелектуалци, четете “Труд”, “24 часа”, “Стандарт”. Фактите ще бъдат сведени до половин колона. Коментарите и, не дай Боже, анализите са забранени. Там журналистите трябва да отчитат събития, не да мислят и чувстват.
Но искрата на Духа е странно нещо. Гасят я, тъпчат я, препикават я, заплюват я, крият я в недрата на помийните ями, а тя току припламне неочаквано с неземна красота. И изведнъж българинът отказва да мисли, че Левски е просто футбулен отбор, а иска да си спомни Апостола. Иска вместо “Перла” да гледа нови български филми. Иска инициативи като “Голямото четене”. Иска да знае и помни, че някога е знаел. Че е дал на света Паисий, Яворов, Лилиев, Дебелянов, Радичков, Фотев. Иска, вместо кълките на Азис да гледа театър, а в православните храмове да чуе истински красиви проповеди. Да…а…а! Духът може да изпадне в кома, да потъне в дрямка, да боледува много дълго, ама трудно умира. Хич и не се мъчете да го изтриете и да го заличите. Човек трудно се трансформира в животно.
Отварям форумите и чета послания на млади хора, които са избрали тъгата и гнева пред затъпяването. Избрали са болката пред мълчанието. И нищо и никой не може да загаси тяхната светлина. Нито киселината, обезобразяваща лицето на истината, нито юмруци, нито микрофоните на ДАНС, нито заплахите, нито дори подигравките или предлаганите бали пари, нито упойката на видиотяващите захаросани заблуди.
Мечът на Гебура е жив. Рано или късно, ще отсече главите на ламята! Рано или късно, войните на Светлината ще поемат на свещен поход за спасение на Духа!
Помнете, Словото живее…

Паула Лайт
http://dilok.net/article91.html
(internet supply).
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14
(internet supply).

УЛОВЪТ ОТ ВЕЩИЦИ Е ИЗОБИЛЕН. БИВА ЛИ Я СВЕТАТА ИНКВИЗИЦИЯ?

(РЕЦЕПТА ЗА ОТВАРА ПРОТИВ ПОЛИТИЦИ)

Неотдавна, пухкавото украинско дете-чудо, галеното чедо на БСП и бивш марионетен премиер Станишев нададе сърцераздирателни вопли, че в България е започнал лов на вещици. Не знаех какво да мисля по този въпрос и напрвих магически мост във времето. Озовах се в Средновековна Европа и посетих, черния сабат. Отидох право на една горска поляна, където вещиците служеха литургия в прослава на Сатаната.

Срещнах зор, защото нямах делегатски пропуск (перо от сова, белязано със знак).

Дебелата пазачка, чиито цици закриваха пъпа, а носът й беше осеян с куп брадавици, замислено запощи въшките си, а от беззъбата й уста лъхна смрад на чесън:

- Мно…ого хитро, моме! - изсумтя. – Идваш от бъдещето, а? Че де ти е метлата-турбо със самолетен двигател? Де ти е шлемът с рога? А коженият сутиен? Я си признай, че си шпионка на Пресветата Инквизиция, дано рогатите я отнесат в пъкъла!

Когато й обясних кротко, че представите й за бъдещето на човечеството са твърде фолклорни, изсумтя и ме попита какво искам от тяхното сборище.

- Аз съм от България, мъдра жено - поклоних се смирено и искам да ти разкажа как у нас ловят вещици.

С колкото повече подробности заливах грозницата, толкова по-гневно ставаше лицето й. Тя почервеня, та стана чак морава и имах чувството, че брадавиците й всеки миг ще се спукат от яд.

- Кротко, мамче! – помолих я. – В нашия век много старици мрат от една зла болест. Зоват я хипертония. Бедата става точно, когато се ядосат много.

- Млък! Стига с тия купешки лиготии! – изръмжа вещицата. – Ти, пъпчиво изчадие на дърт прилеп и крастава жаба! Как смееш да обиждаш така мен и сестрите ми?!

- Не съм искала никого да оскърбявам. Само попитах…

- Попитала! Ами нали току-що, кучко безсрамна, нарече куп от най-некадърните и нагли ваши апаши на дребно “вещици”! Как смееш?!

Позамислих се и разбрах, че жената е права. И аз бих побесняла, ако моя пра-пра-правнучка от бъдещето вземе да ме сравнява с посредствени и дебилни кокошкари. Кротко се извиних и я помолих да ме изслуша.

- Хубаво! – махна с ръка жената и се прозя отегчено. Започнах.
* * *
- У нас, стара майко, има повече магии как да се натъпчеш с парчета от държавната баница, отколкото за любов или за мор на тъщата или свекървата. Трите основни рецепти са заменки, ритуал “кон за кокошка” и шуро-баджанашка стратегия. Хич не ми е лесно да ти обясня, ама ще се опитам. Какво значи заменка? Ами, заменят, например, изсечени гори в пущинака, на гъза на нашата география за апетитни гори, близо до Голямата солена вода. У нас тя се нарича “Черно море”. Разликата в цената между коня и кокошката отива в кесията на държавния чиновник. Един такъв вещер, на име Стефан Юруков, тартор на Държавната агенция по горите, е гушнал така три и половина милиона!

- Хайде де! И сам ли ги е гушнал? Та нали ортаците му в бандата щяха да му светят маслото?! – закачливо се изкиска старицата.

- Е, не е сам. Говори се, че всичките властници намазвали от тия заменки. Било с фесове, било с калпаци, всичките! Сега щели да разследват бивши министри и техните политически кабинети.

- А…а! И при нас, когато искат на кладата да иде пъдарят, а да се отърве господарят, говорят, че се води разследване! - радостно се разсмя вещицата. - И в нашето време Светата Инквизиция говори за разследване, когато грешникът и поклонник на Дявола си е платил поне 1000 жълтици. Разследват, разследват и току обявят, че върху разследваният кацнал бял гълъб и Светият дух рекъл, че е чист като изворна вода. Или, че нямало доказателства да е съгрешавал. Нищо, че мирише на сяра и редовно танцува гол по нашите сборища. Ама виж баламурниците, дребната цаца, жалките мошеници стават печено на скара без всякакви разследвания и тарикатлъци! Времената, моме, се менят, ама човеците - никак.

- Добре де, остави ме да продължа. В нашето Министерство на земеделието и храните се водят пет такива разследвания за разни злоупотреби. Да речем, оставили са празни места в свитъка на заменките, който се нарича “регистър”, за да могат да правят и вписват такива и след мораториума. Тоз Юруков за шест работни дни раздал 350 хектъра горски площи край морето на четиридесет и седем частни собственици. Продавал ги по четири евро за кв. метър при пазарна цена по 100 евро. На брата на нашия велик велможа Станишев, Георги се казва, продали така, на безценица, 92 хектъра на Карадере, на Северното Черноморие за построяване на туристически комплекс.

- И ‘кво? Туриха ли го вече в зандана тоя Георги? ‘Зе ли му земята кралската хазна? Жигосаха ли на рамото му знака за разбойник? – заразпитва ме ужасната бабичка възбудено.

- Виж, лелке, - въздъхнах. – Не могат да търсят отговорност от него. По закон всичко си е нормално. Той е невинен купувач. Ще разследват само държавния служител, подписал продажбата. Да не мислиш, че само Станишев питае братска любов? Нали и за брата на предишния министър, Милен Велчев уредиха верига от хотели на Черноморието? Да не искаш от властниците да загърбят родата си? Нали кръвта на вода не става? В края на краищата, и сегашният велик велможа, Бойко, има сестра. Вярно, засега нищо не й е подарил, ама няма ли да е жестоко тя да е единствената премиерска рода без хотели?!

Жената махна с ръка и само презрително изсумтя.

- Нищо не знаеш! – продължих възмутено. – Разследват и за злоупотреби по оперативни програми на Европейския съюз. За случаи, когато с пари по проекти за селски туризъм са строили хотели; за сключване на договори с фирми, свързани с представители на властта, както е правил бившият изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. Ще проверяват и как са усвоени парите по програмите за развитие на селските райони. Дали не са взети пари за дейности, които не са извършени.

- Е, и колко тарикати ша идат в зандана или на кладата?

- Е, рано е да се каже! Нали се провежда разследване.

- А бе, момиче, щом се проточи разследване, целта е само една магия - измъкването!

Мрачно замълчах. После се замислих и разпалено й възразих:

- Има факти и имена. Един велможа, депутат от ДПС, Дурхан Мустафа, бивш кмет на Руен, е взел от държавния бюджет един милион за проекти, по които нищо не е сторено или резултатите са фалшифицирани. Например, проекти за укрепване на реки и язовири.

- Тъй, тъй, ша са издавите кат’ плъхове, заради крадливите чиновнически псета - запляска с ръце критичната ми слушателка. – Ами само в тоя Руен ли са крадили, вместо да правят заклинания за укротяване на водната стихия?

Ядосано замълчах.

- Добре де, добре! Не се цупи, момиче. Нещо друго ша ми разкажеш ли?

- В парламента са дали обществена поръчка за ремонт на депутатските жилища за 800000 лева, а за асансьори, които струват само 90000 лева, са дали 300000.

- Какво е това “асансьори”?

- Служат за левитация.

- А-ха! От тия работи не разбирам. Ама виж, ремонтите. Със злато ли облицовате стените на къщите си ма?! В тез жилища да не би да бълбукат фонтани от мед и вино?!

- Нищо не ти е ясно! – ядосах се. – Разликата в цените я прибират чиновниците.

- Ами тез занаятчии и търговци, дето изпълняват поръчката, слепи ли са, та да не видят разликата в парите, дето пише, че са им платили и това, което са им платили наистина?

- Не са слепци, а свои хора на чиновниците. Нищо, че уж има Закон за Обществените поръчки. Поръчките винаги ги печелят шуро-баджанаците.

- Ами, защо не се оплачете на съдията?

- Щото не се очаква да знаем тия неща. Обществените поръчки за тия ремонти са засекретени. Водят се държавна тайна.

- Че какво толкоз секретно има в хоросана и боята? – разсмя се вещицата.

- Почакай, още нищо не знаеш! – разпалих се. – В Министерството на труда и социалната политика са писали един милион за ремонт на една сграда. Само табелите струват над 35000. Правили са далавери и с помощни средства за инвалиди! А няма пари за детските надбавки и бавят средствата за лекарства на пенсионерите по болест… - Гласът ми изтъня, защото ми се доплака. Продължих:

- В Министерството на отбраната са купували за стола маси за шест човека по 1600 лева на бройка. В Министерство на вътрешните работи са вземали принтери по 1397 лева единия, а цената им е по триста, най-много - четиристотин. Купени са хиляда принтера и така са откраднати един милион лева.

- Не, не мога да ти обясня какво е това “принтер”! Важното е, че по този начин се краде. В най-голямото въгледобивно държавно дружество “Мини Марица - Изток” са присвоени няколко десетки милиона. Строили са и са ремонтирали за цени, с 50 % по- високи от нормалните. Купена е заседателна маса за 31000 лева и столове за по 3000 лева. Дадени са 32443 000 лева за поправка на техника, дето не може да бъде ремонтирана. И в енергийния държавен холдинг е така. Сега проверяват АЕЦ “Козлодуй” за продажба на ток по неизгодни договори.

- А бе, жено, кое е туй кралство България?! Ами вие сте по-богати от Франция, Англия и Венецианската република. Как може властниците ви да си играят така с жълтици? Блазе ви!

Побеснях:

- Богати ли?! – тропнах с крак. – Ние се водим най- бедната държава в Европейския съюз. Пфу, богати! Знаеш ли, че няма лекарства, които поддържат живота на болните от рак?! Знаеш ли, че гладуват дечица, а старците ровят в боклука за къшей хляб? Знаеш ли…

- Хайде, хайде! Не се измъчвай, чедо - съжали ме бабичката. То властник и свиня наяждане нямат. Пратете ги на каторга, обесете ги или ги продайте в робство, а имотите им конфискувайте.

- Мно…ого лесно ти се струва!

- Лесно е, дъще, лесно е! Вие, модерните хора, много усложнявате живота си. Какви са тия безкрайни разследвания? Дигнал палат… Нека обясни на градската стража от кой лихвар е взел заема или как е спечелил жълтиците. Ако не може, събаряйте палата, а на крадеца отсечете дясната ръка. А който лъже народа, отрежете му подлия език!

- Ние не живеем в мрачното Средновековие!

- Хм, а много ли е “светло” младите ви хора да стават бежанци, без да има война, а старците ви да ровят с плъховете и псетата в сметта? Светлина ли е най-тъпите и престъпни бандити да стават най-богати и да се зоват “благородници”, а книжовниците ви да нямат пари да си купят билет за театър? Туй ли ви е цивилизацията?!

- Опитваме се да направим нещо!

- Не се опитвайте, а просто го направете! За да накажеш крадеца и измамника не ти трябва магия, а само да си мъничко по-смел и честен от тях. Стига с ваш’то лицемерие! Ша събаряте огнището на разбойника Доган, а палатите му си стоят несъборени. Отчитате кражбите на кокошки и в зандана влизат абдали кат’ Вальо Топлото, а тия, дето изнесоха страната ви си свиркат и щракат с броеници. Наказвате слугите на истинските демони, а те си вирят главите. Искаше ми съвет… Е, хубаво, ша ти го дам! Умната с тая Света Инквизиция! От опит знам, че често поповете стават най-зли черни магове, а съдиите - най-големи разбойници. Отваряйте си хубаво зъркелите, та да не би следващите управници да ви лъжат как ша разследват днешните и така, до края на времето! И ако продължите да обиждате вещиците, сърдете се на себе си! Ша ви превърнем в крастави жаби!

- Няма ли изход, няма ли спасение?! - изстенах.

- Хм, едно момче-търговче, дето се пише по театрото и има много опърничава булка, Уил Шекспир го викат, ни убеди да му дадем рецепта за нашата вълшебна отвара. После ‘зе да я повтаря в театрото, в една пиеса, “Макбет”. Говори се за безумието на властниците и за това, че кръвта, престъпленията и вината никога не могат да бъдат забравени. Ама май ваш’то време е много по-лошо и тежко. За вас тая отвара ша е слабичка. Затуй ша ти дам нова рецепта. Слушай и запомняй!

Вещицата затанцува и запя с дрезгав старчески глас:

Хайде, бърже кръг сторете,
Мърши всякакви назначете
Да се смесят във котела
Със червената повеля.
Първо, жаба мекотела,
Крадила един мандат
В социалния палат.
Своята крадлива гнус
Пълнила с отровна слуз.

Плам, пламти, котел, бълбукай,
Адска смес мехури пукай!

Мръвка Черноморски бряг,
заменена с пущинак,
куп със евро, кюлче злато
в ненаситното им блато.
Кълка от дъждовник гаден,
Ненаял се, вечно гладен,
Сейф на мутра, кост от пес
Със бомбе или със фес
В общото вариво влез!
Партийна люспа, депутатски зъб,
От преял министър пъп,
Пуздра от търбух акулов,
С недосмлян народен улов.
Мумия от дърта квачка
Със прическа за стотачка,
Бран по тъмно бучиниш,
От Станишев косъм риж,
Турски нос ала Доган.
И на тая гнусна сган
сокът за да стане гъст
царски черва и пръст
на детенце в глад родено
и от глад пак умъртвено.

Плам, пламти, котел, бълбукай,
Адска смес, мехури пукай!

- Като свариш отварата - ухили се дъртата вещица и разкри единствения си жълт зъб - капни от него в четирите посоки на цялата ви измъчена земя! И изречи: “Нека пламъците погълнат ония, дето са докарали до тоя хал клетия ни народ!”

Замълчах си с наведена глава. Нали си знаех, че споделих с далечната си пра-пра-пра баба само наистина кокошкарските дреболии? Все едно да й се оплача, че болният го хапят въшки, а да пропусна, че има бубонна чума. Едва ли вълшебната й отвара би ни помогнала. Но, все пак, не е зле да опитаме. От вас искам само да ми набавите съставките…

Паула Лайт
http://www.bulgariasega.com/usa_canada_bulgari/5022.html

Румяна Желева и Божидар Димитров на изпит пред българското общество!

Винаги, когато в нашата страна се заговори за окаяната бедност, за гладуващите деца и старци, политиците се усмихват снизходително и произнасят неизменното клише “евтин популизъм”. А когато стане реч за отношението към българите и българските граждани в Република Македония, за смазаното ни национално достойнство, следва клишето “кресливо патриотарство”…
Все пак, не ме интересува какви заключения, коментари и оценки ще получи този материал. Тук ще говоря за хуманността и отношението на нашите дипломати към българските граждани. Тук, скъпи приятели, ще стане дума не за “македонския въпрос”, не за историческия генезис на тази земя, нито за генетичния произход на населението й. Няма да развивам политико-м исторически тези, въпреки че нито един човек с елементарни познания по история и лингвистика няма да отрече българо-славянския произход на населението и езика в Република Македония. Но тук ще говоря за простичката човещина, за това колко струва пред света името “български гражданин” и за това положили ли сме основите на гражданското общество.
Ето малката и тъжна история, с която искам да започна и която научих от вестник “Струма” :
Двадесет и три годишната Спаска Митрова е студентка по английска филология в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Тя е завършила семестриално, но й предстои полагането на държавен изпит. Подобно на много жени по цял свят, е направила грешката да се омъжи за тираничен, своеволен и груб съпруг, който системно я малтретирал физически и психически. Мъжът е със сръбски произход и е с маниакална антибългарска нагласа.
По произход, Спаска осъзнава себе си като българка, а и по думите на майка й корените им са български и през 2005 г. подава молба за придобиване на българско гражданство. Наред с това, избира да учи в български университет. Отношенията в брака й се влошават и тя се развежда. Нейният партньор просто не желае да приеме елементарното й човешко право сама да определи своята национална идентичност и оказва на жена си натиск да оттегли документите си за гражданство.
След раздялата им, отправя заплахи, че ще й отнеме дъщеря им, за да я възпита като “македонка”. Следва друга форма на тормоз, съдебният. По македонските закони, освен правото на лични контакти, Митрова трябва да осигури на бащата и стая и легло по време на срещите му с детето, независимо, че домът й е лична собственост на родителите й и на нея.
Жената отказва такъв достъп на бившия си съпруг в дома си, заради страх от скандали и саморазправа. Той подава оплакване и българката е осъдена условно, а втори път - три месеца ефективно, защото не била изпълнила съдебно решение. Тя категорично отрича да е уведомявана за такова, а в цял свят съдебните книжа се връчват срещу подпис. Митрова обжалва присъдата, но Апелационният съд в Скопие я потвърждава. Съобразно този съдебен акт, на 14.06.2009 г. Спаска трябва да влезе в затвора за изтърпяване на присъдата.
От април, 2009 г. тя е български гражданка, съгласно указ на вицепрезидента, господин Марин.
Жената не получава помощта на българските власти, която отчаяно търси и на 29.07. (четвъртък) е отведена с въоръжен конвой в затвора “Идризово” в Скопие.
Малко преди 22.00 часа я извадили насила от дома на родителите й и, заедно с майка й и малката й дъщеря, Сузана, ги заключили в стая в полицията. “Цяла нощ бяхме на един стол. Нито храна, нито вода, нищо не ни дадоха” - плакала по телефона Сузана Митрова, майка на осъдената пред журналисти от вестник “Струма”.
Впоследствие социалните служби изтръгнали детето от ръцете на баба му. То било болно от пневмония, в период на интензивно лечение и още сучело. Спаска също била на лекарства, заради тумори в двете гърди. Задържането на кърма може да се окаже не само вредно, а и фатално за нея.
Както виждате, изправени сме пред един неописуемо варварски акт. И в най- примитивните човешки общности майчинството се счита за нещо свято. Дори животните избягват да нападат женски, които кърмят своите малки. Тези действия водят до сериозен риск за живота и здравето както на детето, така и на майката.
Вярно, има независима съдебна власт и законни процедури, но в цял свят съществува и възможност за отлагане изтърпяването на наказанието, помилване, екстрадиране в държавата, чиято гражданка е осъденото лице, искане за отмяна на присъдата от Върховния съд със спиране изпълнението й. Възможностите са много.
Нека видим сега какви действия са предприели българските власти и доколко Спаска има основание да се гордее с новопридобитото си българско гражданство.
Жената незабавно потърсила съдействие от своето правителство. Българските дипломати в Скопие мънкали, че ще проучат случая, но, верни на присъщите на нашите дипломатически представители мижитурщина и безгръбначие, нищо не предприели. Говорителят, Драговест Горанов, лъгал многократно журналисти и самата пострадала, че ще предприемат действия, но на 23.07.2009 г. се измъкнал и излязъл в отпуск.
От външно министерство, премиер и президент последвало само глухо мълчание. Вероятно чиновниците, жалки и страхливи като героите на Чехов и Гогол, предпочели да се свиват зад бюрата си с оглед предстоящите избори. Президентът Гоце Първанов пък сигурно счита, че от висотата на Олимпийското си величие, не е нужно да предприема стъпки в защита на една обикновена българска жена. А се пише патриот и историк. Срамота!
Ако пък българските власти смятат, че твърденията, изложени в вестник “Струма” и “Народна воля”, не отговарят на истината, защо не декларират това открито и ясно?!
Господин Божидар Димитров пък е заклеймил станалото като “драстичен и нехуманен случай”, но побързал да се застрахова, че правомощията му не са големи и че щял да се намесва по “свой си начин”.
Начинът, господин министър, е само един ОФИЦИАЛНА ДИПОЛОМАТИЧЕСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ и неофициални политически способи.
България е страна, членка на ЕС, а Македония иска да стане такава. Нима това обстоятелство не може да се използва? Няма европейска държава, която да не следва политиката на защита правата на малтретираните жени и деца. Защо не се потърси съдействието на Европейската народна партия? Или на европейските правозащитни организации?
Ако нищо друго не помогне, следва да се предприемат по- драстични мерки като нота, изразяваща “крайно безпокойство”, “силно неудовлетворение” или “възмущение”?
Външният ни министър, госпожа Румяна Желева, е член на един и същ екип с Вас и е жена и, вероятно, майка. Разговаряхте ли вече с нея? Премиерът открито заяви в ТВ ефира приятелските си чувства към Вас. Именно той създаде поста министър, отговарящ за българите в чужбина. Уведомен ли е? Какъв свой начин на действие ще използвате, министър Димитров? Дано вече не Ви е налегнал балканският синдром да преклоните глава и да се снишвате, та да не загубите скъпоценния си нов пост! Тогава бихте заслужавали да сте не само без портфейл, а и без кресло!
Поне Вие сте добре запознат със случващото се с българите и българските граждани в Република Македония.
В периода между 10 и 16.05. 2009 г. двадесет и три годишна българска гражданка от Петрич, Ани Паскова, е бита, унижавана и малтретирана само, защото е направила изявление, че е българка в един автобус. Това било обявено за “морални щети” за пътниците, македонски граждани.
Мирослав Ризински бил арестуван, защото развял българското знаме.
Гробовете на българските войници, за чието поддържане пледирахте и Вие, са безочливо поругавани.
Премахната е мемориалната плоча на Мира Бунева на моста край река Вардар.
По думите на човек, работил на българо-македонската граница, сънародниците ни, които пътуват към тази страна, системно са нагрубявани и малтретирани.
Докога?!
Нима, когато представяме български документи за самоличност, трябва да навеждаме засрамено глави? Защо тогава си харчим парите за данъци? Биха ли си позволили да третират по този начин гръцки, британски, руски или американски граждани?
Бъдете не само политици, а и мъже! И запомнете: Цивилизованият свят уважава миролюбивата, но твърда и достойна външна политика. Никой не почита раболепието и пълзенето. Никой!
Друго, което ме разтревожи във връзка с този случай, е реакцията на нашето така наречено гражданско общество. Чудя се защо петицията в защита на Спаска е подписана предимно от българи, живеещи в чужбина. Една наша сънародничка, госпожа Таскова, от далечна Австралия е сезирала със случая българския омбусман. А ние тук бездействаме. Даже прочетох някакъв премъдър коментар, че проблемът бил битов и това, че Митрова се била омъжила за деспот си било нейна грижа. Прозвуча ми като твърдение, че битите, малтретирани или изнасилвани жени си го “просят сами”. Каква гнусота! Или че, все пак, жената била нарушила закона. Що за европейска държава е тази, в която задължават бивши съпруги да пускат в собствения си дом мъжа, от когото съзнателно са се разделили и да му осигуряват легло?! А защо не и да му лъскат обувките и да му сервират кафето? А къде отива международната конвенция за човешките права и неприкосновеността на жилището? Аз също бих нарушила такива безумни изисквания!
Трябва да осъзнаем, че сами сме безпомощни и беззащитни, а обединени - могъщи. Ако утре същото се случи на теб, на майка ти или сестра ти, от кого ще чакаш помощ, след като сега отказваш да подадеш ръка? Хайде да се вземем в ръце и от овче стадо да еволюираме в народ? Не е ли добра идея, а?
А от Вас, господин Димитров, очаквам бързи и ефективни действия и да еволюирате от красиви думи към красиви дела!

НАУЧИ СИ УРОКА, ЗА ДА НЕ СТРАДАШ!

(Получих го, одобрявам го и го изпращам на всички мои читатели। Добавих само заглавието)

ПРИЯТЕЛ

Живял някога юноша с лош характер.
Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден:
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.
Бащата го завел при вратата:
«Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!»
Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги.
И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.

Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство!
Те те карат да се усмихнеш и те ободряват.
Те са готови винаги да те изслушат .
Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.
Покажи на своите приятели колко са ти скъпи.
Изпрати това писмо на всеки, когото смяташ за свой приятел.
Ако това писмо се върне при теб, значи си заобиколен с приятели.

Накрая:

«Най-хубавото при приятелството – да знаеш, че можеш да споделяш тайните си »
(Allessandro Manzoni )

Няколко реда за размисъл...

Ако си получил това писмо – значи някой те цени.

Нали и за теб има хора, които са ти скъпи.

Ти си много зает, за да пратиш писмото на някого и си казваш: „Ще го изпратя по-късно… Може да се случи така, че никога да не го изпратиш, а някой да има нужда от него...

Прочети тези кратки бележки, това са не лоши съвети за живота:

Давай на хората повече, отколкото очакват!

Когато казваш: «Обичам те!», говори сериозно...

Когато казваш: «Извинявай!», гледай в очите!

Не си играй с мечтите на другите!

Обичай силно и страстно.

Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен и наситен живот.

Не наскърбявай и не си създавай мнение за хората по техните роднини.

Говори бавно, но мисли бързо!

Ако някой ти зададе въпрос, на който не искаш да отговориш, усмихни се и попитай: „А защо искаш да знаеш това?”

Помни, че голямата любов и големият успех носят със себе си голям риск!

Когато губиш, не загубвай дадения ти от живота урок.

Запомни тези 3 правила:

-Уважение към себе си

-Уважение към другите

-Отговорност за всички собствени действия и постъпки.

Не позволявай дреболиите и неразбирането да разрушат дружбата;

Когато разбереш, че си направил грешка, поправи я колкото може по-бързо.

Усмихвай се, когато отговаряш по телефона, Този който ти звъни, може да чуе това по гласа ти.

Чети между редовете…

Помни, че понякога да не получиш това, което си искал, може да се обърне в успех за теб!

(Получих го, удобрявам го и го изпращам на всички мои читатели. Добавих само заглавието)

ПРИЯТЕЛ

Живял някога юноша с лош характер.
Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден:
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.
Бащата го завел при вратата:
«Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!»
Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги.
И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.

Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство!
Те те карат да се усмихнеш и те ободряват.
Те са готови винаги да те изслушат .
Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.
Покажи на своите приятели колко са ти скъпи.
Изпрати това писмо на всеки, когото смяташ за свой приятел.
Ако това писмо се върне при теб, значи си заобиколен с приятели.

Накрая:

«Най-хубавото при приятелството – да знаеш, че можеш да споделяш тайните си »
(Allessandro Manzoni )

Няколко реда за размисъл...

Ако си получил това писмо – значи някой те цени.

Нали и за теб има хора, които са ти скъпи.

Ти си много зает, за да пратиш писмото на някого и си казваш: „Ще го изпратя по-късно… Може да се случи така, че никога да не го изпратиш, а някой да има нужда от него...

Прочети тези кратки бележки, това са не лоши съвети за живота:

Давай на хората повече, отколкото очакват!

Когато казваш: «Обичам те!», говори сериозно...

Когато казваш: «Извинявай!», гледай в очите!

Не си играй с мечтите на другите!

Обичай силно и страстно.

Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен и наситен живот.

Не наскърбявай и не си създавай мнение за хората по техните роднини.

Говори бавно, но мисли бързо!

Ако някой ти зададе въпрос, на който не искаш да отговориш, усмихни се и попитай: „А защо искаш да знаеш това?”

Помни, че голямата любов и големият успех носят със себе си голям риск!

Когато губиш, не загубвай дадения ти от живота урок.

Запомни тези 3 правила:

-Уважение към себе си

-Уважение към другите

-Отговорност за всички собствени действия и постъпки.

Не позволявай дреболиите и неразбирането да разрушат дружбата;

Когато разбереш, че си направил грешка, поправи я колкото може по-бързо.

Усмихвай се, когато отговаряш по телефона, Този който ти звъни, може да чуе това по гласа ти.

Чети между редовете…

Помни, че понякога да не получиш това, което си искал, може да се обърне в успех за теб!

БСП - СЕРГЕЕВАТА ЗИМА

Зимата в нашия политически живот се превърна във време на протести, копнеж за промени, горещ гняв и студена подлост, на управленска наглост и насилие, на народен гняв. Сега сме в ядрото на такава една зима, която не е първата, заредена с чувство на омерзение и отвращение, на непоносимост към властта. Зимата, в която Петър Младенов повика танковете, зимата на 1997, в която стагнирахме под управлението на Жан Виденов и, накрая, сегашната, Сергеева зима. Едва ли е само климатично съвпадение, че зими на остро политическо и социално недоволство се случват, когато управлява БСП. Сякаш тази политическа група съдържа фермента на толкова арогантност, престъпност и алчност, че винаги съумява да провокира народния гняв. Смея, обаче, да твърдя, че никога, ама никога досега безпардонната наглост, дебелащината, безумието и алчността на управляващите не са били толкова крайни, до такава степен отвъд представата за човешко достойнство, срам и покаяние, както сега, през зимата на 2009 г. По времето на Петър Младенов танковете, все пак, не дойдоха. Управляващите имаха поне дотолкова срам и страх да не проливат народна кръв и, когато ги уволняват, да си отидат. През 1997г. също надделя малката капчица почтеност, която се беше съхранила в съзнанието на политиците и те се подчиниха на върховния сюзерен, Народа и си отидоха. Нищо подобно не се очертава днес. През целия си живот не съм виждала толкова наглост, такова дебелашко нахалство, такава безумна жестокост и арогантност, каквато показа парламентарното мнозинство и правителството на Сергей Станишев.
Винаги, когато говорим за управлението на социалистическата партия се стига до копнежа за развод. В българското семейно право причината за развод се определя като “дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Това е състояние, при което бракът е изпразнен от всякакво съдържание, от хармоничното споделяне на хляб и трапеза. Чувствата отдавна са мъртви, отношенията формални. Между партньорите няма уважение. Те не се гледат в очите, нито гледат в една посока. Липсват надежди, усмивки, бъдеще със смисъл. Липсва и любов. Само изключително безумните, нагли и самозабравили се брачни партньори при подобен емоционален климат упорито продължават да се вкопчват в брачния съюз и да настояват, че няма да си отидат. Такова поведение никога не е резултат от любов. То е плод на омраза, пренебрежение, незачитане, безумна самонадеяност и надменност. Такъв брачен партньор се оказа и тройната коалиция, образуваща парламентарното мнозинство, начело със своя правителствен кабинет. Народът им казва “оставка”, а те говорят как се подготвяли за следващия си мандат. Хората искат от тях да напуснат, а те развиват тезата, че имали най-добра програма, най-изгоден икономически план и без тях в страната щял да настъпи хаос. Работодателят им, българският народ заявява “Махнете се! Писна ни!”, а те радостно описват как се е подобрил жизнения стандарт на хората и колко отговорно са управлявали. Тъй като положението се оказва като в театър на абсурда, остана им един-единствен изход: да омаловажат народното недоволство и да го сведат до хулиганските прояви на шепа лумпени, последвани от малолетни наивници и криминално проявени лица. Всеки, който на 14.01.2009 беше на площада пред Народното събрание, може да потвърди, че пред сградата не стоеше шепа пияни или дрогирани гамени, а хиляди граждани, млади и стари, мъже и жени, които бяха мирни, цивилизовани, достойни и знаеха много добре какво искат: РАЗВОД С НЕДОСТОЙНАТА ВЛАСТ.
Кой и защо направи провокацията? Къде е причината сега, в съвременния цивилизован свят да се опетним с проливането на народна кръв? В интервю за “Сеизмограф” премиерът Станишев мъгляво говореше за някаква си неизвестна загадъчна група, която се стремяла да предизвика насилие. Очевидно, още от ранно детство Сергей е учен да смята останалите за безнадеждни глупаци и идиоти. Хайде с общи усилия да му докажем, че не е така и да направим един хладен, безпристрастен анализ на случилото се!
И в най-евтините и сензационни криминални романи се знае за триадата, чрез която се определя извършителят на престъпление. Това е човек, който е имал мотив и възможност и срещу когото има преки или косвени доказателства за вина.
И така, кой имаше интерес протестът да се провали, репресивните органи да имат основание да разтурят митинга, а участниците да бъдат дискредитирани? Само и единствено управляващата коалиция и правителството, защото те биха спечелили от това. Кой разполага със средствата да манипулира престъпните среди и полицията едновременно? Единствено тези, в чиито ръце е властта. А сега нека обсъдим доказателствата.
Към 9.30 на 14.01. на главния комисар на МВР се обажда неизвестно лице, което подава анонимен сигнал за взривно устройство пред Народното събрание. Не знам към колко часа са уведомили кмета от МВР, но едва към обяд органите на реда правят опит да разпръснат митинга. Ами ако устройството беше взривено сутринта? Освен това, забележете, на никого и през ум не минава да евакуира сградата на парламента. Нима органите на реда питаят чувство на загриженост за гражданите, но не и за народните представители?! Обяснението е само едно: управляващите са ЗНАЕЛИ, че няма никаква опасност от експлозия, че загадъчните терористи с взривно устройство са измислени от самите тях.
Нека сега да поговорим за лошите провокатори, които са причината за насилието, кръвопролитията и побоите на площад “Народно събрание”. Всеки, който е наблюдавал станалото като очевидец или по телевизията, е забелязал добрата подготовка на тези лица. Усилията им бяха насочени към една цел: да прикрият лицата си, да се подготвят за бързо отстъпление и да останат в компактна група. Не, приятели мои, това не са нито футболни хулигани, нито случайни лумпени, а още по-малко хора под влияние на дрога или алкохол. Това са професионалисти. А професионални биячи с дисциплината на командоси имат на разположение само управляващите и престъпните групировки. В определени държави силите на властта и престъпния свят се сливат и това се нарича мафия… Нека ви припомня някои странни моменти от ставащото. С първите си действия провокаторите атакуваха не полицията, а хора от събралите се протестиращи. Едва след това, усетили вероятно, че не са убедителни в ролята си, нападнаха охраняващите огражденията полицаи. Въпреки бруталните им действия, полицаите стояха кротко като нещипани девойки и с нищо не попречиха на тези брутални актове. И дете можеше да ги разпознае по качулките и маските. Тия лица, за които в медиите се спрягаше, че били пияни, дрогирани, анархистично настроени, изглежда, дотолкова уплашиха полицията, че и с пръст не ги докосна. Мисля, по-скоро, че им беше НАРЕДЕНО от някого да не ги закачат. Забележете, никой от провокаторите не беше задържан и разпитан или поне такова нещо не е огласено. Вместо това, арестите се напълниха с цивилизовани студенти, изплашени хлапета-ученици и някой и друг старец. Сега, за пореден път подценявайки здравия разум на българина, управляващите се опитват, чрез изявленията на психиатри, психолози и т.н. да изкарат, че маскираните “герои” били произволно сформирани младежки банди. Подчертавам, че дори да е имало няколко хлапета, увлечени да подражават на непознатите, ударната сила не беше някаква стихийна и произволна група.
Едва след тази описана по-горе пантомима, полицията се сети, че има дълг да се справя с безредиците и атакува… старците и децата. Влачеха по земята мирно протестиращи, събаряха жени и деца, като сякаш се ориентираха към най-слабите физически и най-беззащитните. Целта беше една: да се събуди у протестиращите силен страх, да бъдат демотивирани, да се разпръснат и да не се върнат пак.
Обяснението е само едно. Министърът на вътрешните работи е потърсил съдействието на престъпния свят чрез подходящ посредник. Лично аз се сещам за един, който обича да се облекчава във фонтаните, но е достатъчно коварен и хитър да държи главата на октопода. След определен пазарлък с престъпните босове (наркобосове или други, не знам) се формира ядрото на провокаторите, което става летяща бригада в полза на ръководството на полицията и управляващите.
Ето я истината, гола и неукрасена, без маска и качулка. Загриженото, хуманно и социално правителство не само потърси, но и създаде повод да се пролива народна кръв. Какво, отричате ли, господа? Погледнете се в огледалото! Там ще видите върху челата си белега на Каин.
Впоследствие се използваха и други средства за овладяване на ситуацията. Над общественото съзнание бавно и коварно като мъгла се надвеси страхът. Медиите, поне първоначално, отразиха ставащото някак вяло и несигурно. Не ги обвинявам. Бяха потресени, а, поне доколкото знам, някои от тях също ядоха бой. На 18.01. г-н Бойко Борисов заяви пред програма “Хоризонт”, че е вероятно следователите и прокурорите при делата срещу протестиращи да действат под заплаха. В този случай съм склонна да му повярвам напълно.
Виждате злокобната мутация на другарите социалисти. През Лукановата и Виденовата зима те все още имаха съвест и страх и не посмяха да посегнат на народа си. Сега, след като се ашладисаха с престъпния свят, вече нямат тия нежни скрупули. За да не си изгубят кокала през оставащите месеци, са готови да леят кръв и да травмират деца. Е, ако съвестта им донесе някой и друг кошмар, ще се утешат на Карибите, в знойните прегръдки на някоя латино-американска гърла…
Друг любим подход на управляващите е умалителната хипербола. Всички протестиращи, млади и стари, искаха едно, оставката на правителството, уволнение на нежеланата и ненавиждана власт. От изявленията на премиера по-късно излезе, че се е касаело за някакви малки групи с дребни и козметични проблеми, които лесно ще се уредят. Козметичен проблем е погубената ни природа и отсечените гори! Дреболия са гладуващите майки! А ако в студентското градче убиват деца, е, какво толкоз е станало? Нали кабинетът е отпуснал няколко милиона за ремонт на общежития и ще увеличи броя на полицаите в района. Чух и твърде интересното изявление, че охраната на гражданите от престъпността била работа на кмета. За такива положения баба ми имаше следната поговорка: “Ти заплюваш негодника в лицето, а той ти говори, че това било росица от Бога”.
Нека сега видим кой как издържа гражданския си изпит.
Да започнем от депутатите. За сравнение, ще напомня протеста на таксиметровите шофьори при управлението на Костов, когато водачите на таксита протестираха заради убийството на детето на свой колега. Премиерът и част от управляващото мнозинство излязоха вън, сред хората и застанаха пред тях, за да дадат обяснение, въпреки че протестът не беше разрешен по надлежния ред. На 14.01, обаче, управляващи и опозиция се криеха в сградата като охранени плъхове и гледаха през прозореца как бият народа им. Всъщност, мисля, че трябва да се извиня на плъховете, защото те се свират в дупките си, за да избягат от котки, кучета и капани, но не бягат от своите. Нашите политици излязоха по-лоши от плъховете. Включително и тези от опозицията, които излязоха едва на следващия ден, когато всичко беше спокойно и безопасно. Оценка по гражданско достойнство: слаб (2)!
Нека оценим поведението на редовите полицаи. Мисля, че бяха объркани, подведени от бутафорията и измамата и манипулирани от шепа безсъвестни политици. Вярвам, че, когато размислят добре, ще си извлекат най-важната поука: Когато властта се изправи срещу народа си, единственото, за което трябва да се грижат, е народът, защото той е истинският им работодател и сюзерен. Нека никога не забравят, че студентите, простили побоя, подкрепиха техните искания. Надявам се никога да не забравят този урок по достойно гражданско поведение.
А какво да кажем за гражданите в страната, още по-зле за софиянци, които останаха в купа на зяпачите и дървените философи? Типично по нашенски, оцениха ставащото на чаша ракия, излегнати удобно пред телевизорите и мъдруваха пред булките си къде била грешката на протестиращите и как им липсвала добра организация. А вие защо си останахте по домовете, братя и сестри? Защо оставихте дечицата и шепа достойни старци да воюват сами за демокрацията ни? Не се ли срамувате? Неотдавна четох една прекрасна детска книжка за котарака, който научил малката чайка да лети. Животното било отхранило малката птица, останала сираче, но не можело да й помогне да се научи да си служи с крилете. Но, все пак, успяло - с любовта и подкрепата си, с уважението и силата, която вляло на сиротното пиле. Подобно на котката в тази приказка и ние нямаме криле. Отсякоха ни ги през годините на славната социалистическа диктатура. Не сме виновни, че сме осакатени, че сме безкрили. Но не пречете на младите да летят! Не им давайте уроци по пълзене! Посочете им синьото небе и им кажете: Сине, дъще, разпери криле! Ти можеш да стигнеш слънцето! Можеш!
А сега ще се обърна към вас, наши скъпи деца! Браво! Дълбок поклон пред смелостта и достойнството ви! Вие не се изплашихте от репресиите и не побягнахте с подвити опашки. Не допуснахте и да бъдете провокирани към насилие и зло, а последвахте примера на Махатма Ганди и на Мартин Лутер Кинг. Помнете, че мечът на мирния справедлив гняв, който държите, е меч на светлината и доброто! Бог е с вас, защото каузата ви е достойна и справедлива. Оценка по гражданско поведение: Отличен (6).
Какво повече бих могла да ви кажа? Ще завърша с една малка песен, която някога са пеели шотландските миньори в дните на справедливата си борба за хляб и свобода:
И човекът ще стои изправен, дори и с наболял гръбнак
Просто, защото е ЧОВЕК.
Не допускайте брътвежите на страхливците да ви наранят. Правото е на ваша страна!
Паула Лайт.

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт - Това съм аз (It is me): http://PaulaLightVerity.blogspot.com

АДВОКАТ НА ДЯВОЛА ИВАН КОСТОВ ИЛИ ПЛАТЕН МАНИПУЛАТОР Е ПАУЛА ЛАЙТ?

Вече осем години Иван Костов е просто един депутат в парламентарната група на малка опозиционна партия, но медиите- верни поданици на различни финансови клики и групировки не спират да бълват срещу него огън и жупел. Докато една личност олицетворява настоящата власт, това е не само здравословно и правилно, а и необходимо, за да имаме истинска демокрация. Самата аз често нападам с прекалено остър език Доган, Бойко Борисов, Станишев, Симеон. Буди тревога, обаче, когато един човек, който няма властовите лостове, за да се защити, системно и непрестанно бива превръщан в жертвен козел, върху който се прехвърлят всички грехове на племето ни. Костов е виновен за лошата и неизгодна приватизация; Костов е виновен за корупцията и организираната престъпност. Пак Костов е в дъното на разбиването на дясното политическо пространство. Може би, той стои и в основата на сушите, земетресенията, или глобалното затопляне.
За едни той бил комунист от средната номенклатура, внедрен за да унищожи синята идея. За други пък рушал етническия мир с отношението си към ДПС. За трети с твърдия си и краен антикомунизъм създавал поляризация в политическото битие и рушал парламентаризма и възможността за диалог и компромиси.
Знаете ли, просто съм учудена, че не се е явил пред кроткото ни и апатично посткомунистическо стадо с рога и опашка, преди да изчезне в произподнята сред сяра, пепелища и пламъци. Защо ли един- единствен човек толкова плаши както безличните парламентарни мравки, така и политическите хиени, лешояди и чакали? С какво Костов тревожи сънищата на днешната политическа върхушка? Толкова се боят от него, че, когато дойде краят на земните му дни, сигурно биха поискали да сложат катинар и на ковчега му.
Ще ви кажа, че на мен ми се повръща от такава злобна, постъпателна, упорита демонизация на един наш сънародник!
Искам да заявя следното: Иван Костов не е ангел, но не е и дявол! Той, разбира се, има своите грехове, но и своите добродетели. Нека започна от това какво НЕ Е Костов:
Не е бивш комунист, останал верен на марксистките идеи, префасонирани в Макиавелистки формат. Дори и в най-дълбокия тоталитарен мрак човекът е имал неприятности заради еретичните в онова време идеи за пазарна икономика и е бил посъветван да напусне преподавателската си позиция в Икономическия институт, “Карл Маркс”, след което постъпва като асистен по в ВМЕИ “Ленин”.
Не е бил и не е агент на Държавна сигурност.
Допуснал е от криви и наивни политически сметки под носа му да се вихри безобразна корупция, но самият той не се е облагодетелствал от плодовете й нито пряко, нито чрез трети лица. Внимателно и отговорно проучих всички корупционни далавери, които приписват на него или на членове на семейството му.
Една от тях е историята с фондация “Сапио”. Тя датира от периода, когато е министър на финансите. Действително, налице е разрешение с неговия подпис, за чието полагане не си спомня, свързано с внос на безмитни стоки в страната от тази фондация. Това разрешение, обаче, нито е изведено по предвидения ред, нито носи дори печата на Министерство на финансите и недоумявам как е било използвано пред митническите власти. Наред с това, стоките са конфискувани навреме по нареждане на Костов и реално страната не е претърпяла нито лев загуба от случая. Наричат тази преписка наказателно – правния виц на България, защото вече дванадесет години стои на фаза предварителна проверка и нито се образува досъдебно производство, нито се прекратява по предвидения в закона ред. Използва се за тояга, която всяко ново правителство да размахва. Би следвало повече от десетилетие да бъде достатъчно време за разследващите органи да решат има ли престъпление или не. Впрочем, аз им съчувствам, защото изпълняват разнопосочни политически указания, вместо да ги оставят да си свършат работата спокойно и независимо.
Доста по-сложно е положението с приятелския кръг “Олимп”. Премиерът Костов и семейството му са обвинявани във връзки и общ интерес с така наречения приятелски кръг “Олимп”, групиран около собственика на столичния ресторант “Олимп”, Славчо Христов, шеф на СиБанк и “приятел на Костови”. Историята, в действителност, е следната:
През есента на 1996 г. в ресторант “Олимп” за пръв път се събира официалният елит на СДС (тогава в опозиция) във връзка с президентската кампания на Петър Стоянов и нейното финансиране. Да, същият този Петър, който разхождаше невестата си, Антонина, с частен самолет по света, който после разби СДС, който като президент взе принц Кирил за съветник, който канеше “великденчетата” на Симеон, западните юпита на червения капитал всяка година на събор в Родопите и усърдно подготвяше похода на мравките. Това невинно агънце! Срещата е организирана не от Иван Костов, а от Марио Тагарински и наистина е среща с представители на едрия бизнес като Красимир Стойчев, шефът на СИК, Красимир Маринов (големият Маргин), Евгения Калканджиева. В това мероприятие няма участие на Костов, нито на негови близки, въпреки че в последствие никой дори не споменава имената на истинските виновници, оказали се класически “сини мравки”.
През 1998 г. фирмата на Славчо Христов печели първите си търгове за летище София. В тази фирма, “Балканстрой инженеринг” работи братът на тогавашния министър на транспорта, Вилхелм Краус, Борис. Синът му, Антон Краус, става съдружник на Славчо Христов във фирма на Христов / “Софтстрой комплект”- ООД.
През април, 2000 г. на Общо събрание на “БриБанк” Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално притежава само 1,5 % от капитала, но неофициалната информация гласи, че чрез офшорни компании контролира повече от 40 %
Първата голяма приватизационна сделка е покупка на Златни пясъци, като купувач на 63,8% е капиталът на РМД “Златни пясъци”, финансирано от тази банка.
През май, 2000 г. Славчо Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ , обединени в каскадите “Пиринска Бистрица” и “Санданска Бистрица”. Общата предложена сума е 65 милиона щ.д. Въпреки шумът около тази сделка, тя всъщност пропада.
През юни, 2000 г. става покупка на фалиралата Стопанска банка. БриБанк се преименува на СиБанк (Стопанска инвестиционна банка), а Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия Красимир Ангарски. Близки до чиновници на тази банка РМД, финансирани от нея, купуват апетитни курорти.
През януари, 2001 г. НОИ решава да даде обслужването на половината от парите за пенсии на СиБанк.
Очевидно, всички тези факти говорят за заиграване на министри от кабинета на Костов и видни политици като Стоянов и Тагарински със сенчестия капитал, по-точно, със СИК, както пък важни политически фигури в БСП се заиграват с ВИС и формират кръга “Орион”, но никъде не се посочват индиции за пряка или косвена връзка на тези сделки с Иван Костов. Въпреки това, никой не обвинява в корупционни схеми и едно от тези лица, по-късно сини мравки и ренегати, допринесли за разцепване на СДС, а всеки спряга само и единствено премиера. Колко е удобно да се скриеш зад гърба на жертвен козел и да си останеш невинен!
Друга сага, драматично раздухана от медиите, е тази за фондация “Демокрация”.
Скандалът с фондация “Демокрация” започва през 2003г., двадесет дни преди местните избори същата година, с публикацията на руския сенчест бизнесмен , Майкъл Чорни, във вестник “Труд”. В нея изгоненият от Костов и от България мафиот обвинява бившия премиер, че през 2001 г., малко преди парламентарните избори, го бил изнудвал за пари.
Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г., когато страната ни беше споходена от рядкото щастие да ни управлява Симеон, във фондацията постъпва дарение от 18 900 щ.д. с платени данъци от регистрирана в Кипър офшорна компания, “Ромент Трейдинг”. По-късно, кипърски адвокат на фирмата прави изявление, че е извършил банковия превод по нареждане на Майкъл Чорни. Самият Чорни намеква, че бил изнудван от фондацията. Фирмата е проверена от финансовото разузнаване и няма данни Чорни да е бил дарител. Четири години по-късно бизнесменът си признава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.
Не по-малко нелепа е историята с данъчните престъпления на съпругата на Костов във фондация “Бъдеще за България”. В трите ревизионни акта, съставени крайно некомпетентно, се съдържат факти, които абсурдно си противоречат. Въпреки жалкия изходен материал, жената преминава през целия пъкъл на едно предварително разследване, а прокуратурата внася в съда обвинителен акт. Съдът, разбира се, признава Костова за невинна, на база на събраните по делото доказателства и извършените съдебно-счетоводни експертизи.
Така, всеки от грозните компромати се пука като сапунен мехур, но зловонието, съмнението, демонизацията от страна на жалките, платени журналистически хрътки остава. Такива петна трудно се изтриват. Ако започнат да говорят, че сестра ти била лека жена, иди доказвай, че просто нямаш сестра!
Всичко това говори за предварително обмислени сценарии, за да не дойде отново на власт синьото правителство, да бъде изхвърлен Костов от политическата сцена и вовеки да бъдем управлявани от тройната коалиция или от техни създадени сателити.
Спомням си, когато по вестниците се появиха скандални “разкрития” за палата на Костов в Драгалевци. Проявих любопитството да видя този "палат". Оказа се не много представителна триетажна къща, докарана до тухла. Както правим, когато успеем да си го позволим, всички ние тук, в България, по един етаж за щерките и семействата им и един - за старите. Когато се разгоря скандалът, още не беше изкаран и покрива.
Български финансист, който живее от двадесет и пет години във Виена, Стефан Краев и който ми позволи да го цитирам заяви: “Костов покрива своите и на семейството си потребности, но няма никакви капитали, съхранени за бъдещето.” Карал стар Мерцедес, който и една средно успяла мутра би сметнала за позор и се издържали благодарение на средствата от реституираните имоти на госпожа Костова.
Нека съпоставим всичко това с веригите от хотели на Георги Велчев, брат на Милен Велчев, финансовия министър на Симеон, който стана известен с пътешествието си в яхтата на наркотрафиканта Иван Тодоров, Доктора или с имотите, които си “възстанови” Симеон, или със скандалната сделка на сина му принц Кирил с магистрала “Тракия”. Нека не забравяме, че в момента управител на скандалната СиБанк, на мястото на Славчо Христов, е Цветелина, приятелката на генерал Бойко Борисов. И, все пак, никой не ги обвинява в корупция…
Вторият въпрос, на който ми се иска да се спрем, е направил ли е “дяволът” Костов и нещо добро.
Ами, тия от вас, които са достатъчно възрастни да си спомнят ясно 1996 г., ще ми повярват в какъв ужасен батак беше страната. Помня, че доларът се котираше за 3 000 лева, магазините бяха празни, а един мой познат продаде гаража си за около 2-3 милиона, с които, след като си погаси битовите задължения, храни семейството си само два- три месеца.
Може да не литнахме в бляскав подем, но нещата се стабилизираха. Въведе се валутен борд и, бавно, икономиката излезе от блатото и взе да живва.
Подобри се и международният авторитет на страната и се сложи начало на преговорите ни за влизане в НАТО и ЕС. По времето на Виденов, светът ни беше забравил, а на световната икономическа географска карта името ни никакво го нямаше.
Единствен Костов никога не отиде да коленичи в Москва.
Това, което, всъщност ми беше личен балсам на сърцето, беше фактът, че за пръв и последен път БСП и Доган наистина се озоваха в опозиция. И не закъсняха да си отмъстят за това! Поредната колона от сини мравки, начело с Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (умницата, която направи точковата система при пенсиониране) вече се стягаше за поход (всички те сега са в ДПС при Доган). Ако не се беше появило почтеното и свръхинтелигентно “Мадридско чудо”, ако СДС имаше още един мандат, може би, икономическата ни съдба щеше да е друга…
Какви са истинските грехове на Иван Костов?
Намирам го за човек, твърде нерешителен и колеблив до малодушие. Според мен, видя доста по-рано от първите си действия корупционните далавери на свои съпартийци и съекипници, но не намери смелост да действа радикално и да рискува да разцепи управляващата партия (нека не забравяме, че членовете и симпатизантите на СДС са свободомислещи хора, не вървят под строй и не изпълняват поставени политически задачи, които не одобряват). Ако беше постъпил другояче, щеше да избере по-малкото зло. Вярно, в края на 1999 г. се реши и изгони от кабинета най-корумпираните министри, но беше твърде късно да изчисти кръвта от отровата.
Не предприе решителен ход за бързо разсекретяване на досиетата. Това, че уважавал позицията на Конституционния съд, не е истинската причина. Просто се боеше, че от сенките ще изпълзят като бивши ченгета един куп сини депутати и в гардероба на управляващата партия ще загъмжи от скелети!
Подобна нерешителност премиерът прояви и с непредприемането на визита при Кадафи, с което усложни живота на българските медици в Либия.
Този муден и колеблив счетоводителски подход е недопустим в голямата политическа игра, защото от колебанията на нашенския Хамлет страдаше цялата страна! Ако се нуждаех от животоспасяваща операция, не бих си пожелала Костов за хирург.
Не мога да отрека и диктаторските наклонности на Костов. Той трудно понася чуждото мнение и не търпи критика! В годините разви вкус към обкръжение с лакейски манталитет, което му оказа лоша услуга.
Човекът има, също така, сериозни проблеми с характера. Накратко казано, пълен темерут е! От началото на премиерския си пост показа непоносимост към медиите. Вярно е, че доста често те заслужават това отношение, но да отблъснеш “четвъртата власт” си е самоубийствена лудост! Би могъл да се опита да се защити, но предпочете да запази презрително мълчание, с което позволи на плъховете да изгризат целия му авторитет, а по индукция, и авторитета на партията му. Ако Костов не преосмисли сериозно отношението към публичния си образ, никога няма да се утвърди като политик! Нека да вземем за пример едно просто сравнение между него и “мачото” Бойко Борисов. Бойко, въпреки че трудно свързва две думи в изречение, никога не отпрати и не отблъсна медиите, с което стана техен герой. Така спечели и авторитет сред избирателите. За да бъда обективна, единствената покана за дебат , на която сигурно е отказал мълчаливо, е тази на радио “Отзвук” в моето предаване “Коя е истинската партия?” Не го виня, защото там не би се разминал с два лозунга и красиво размахване на мускули. Но, да не се отклонявам! Ето резултатът от различното медийно поведение:
Бойко е бил комунист като капитан в МВР и през 1990 е напуснал системата, защото е отказал да подпише декларация за деполитизиране. Иван, може би, е бил редови член на БКП, но е бил изгонен от икономическия институт за немарксистко мислене. Бойко хленчи, че не го приели в специалност Държавна сигурност в Симеоново, а Иван е имал досие като враг на режима. Благодарение на медиите, обаче, Бойко се смята за репресиран, а Иван за заподозрян в комунистически възгледи.
Бойко е регистрирал тринадесет фирми, а гаджето му е управител на СиБанк и има съдружници, свързани с престъпния свят. Иван се е питал какво да прави, докато Божков, Бисеров, Бакърджиев, Краус, Стоянов са си пълнели банковите сметки. Бойко е богат и чист рицар, който обещава от екрана да дари “възмездие на корумпираните типове”, а Иван кара стар Мерцедес и живее на заплата и доходите на съпругата си, но го спрягат за цар на корупцията в България. Ето каква е силата на четвъртата власт!
Вярно, че Костов не е нито ангел, нито е сътворен с непорочно зачатие! Той има своите лоши дела. Но, кажете ми, ако бе извършил макар и най-мижавото престъпление, щяха ли Доган, Станишев и др. да се лишат от удоволствието да го видят облечен в раирана дреха в софийския затвор?
Знам, че мнозина няма да ми повярват, както никой не ми вярваше и всеки ме псуваше, когато през 2001 година бях скептична към бъдещото управление на “царя”. Знам и че върху ми ще се излее много помия, че съм платен защитник на дявола, въпреки че Костов не ме познава и никога няма да ме познава. Това си е ваша работа! На мен лично направо ми се повръща от ангели като Симеон, Станишев и Доган и съм по-склонна да заложа на обратната сила! Какво да ви кажа, такова ни е конното състезание. Има на пистата само един кон, Синята коалиция. Може да е кранта, но все пак се тътри по пистата. Аз лично не ща да залагам на политическите мулета и кастрати, каквито са останалите състезатели. Те не вървят по правия път и мъкнат в дисагите си финансовите интереси на мафията.
Бих гласувала за тия мили деца от ПП “Зелените”, но мога да смятам и съзнавам, че гласът ми ще отиде точно там, където не желая, в нищото. Така че или ще зачеркна бюлетината си, или ще заложа на “крантата”. Въпрос на личен избор!

Паула Лайт.